Намаленият морски трафик, значителното намаляване на въздушния трафик, както и хората, които си стоят у дома, доведоха до намалени въглеродни емисии.
С рекордно ниски нива на замърсяване, изчистване на каналите на Венеция, ясни гледки към Хималаите, лесно е да се повярва, че пандемията може да има дълготрайна положителна промяна в околната среда.
Нашите океани обаче разказват различна история. В първата от нова случайна поредица – насрочена да съвпадне със Световния ден на океаните – Еви Денисън изследва нови модели, появяващи се по време на пандемията, като разглежда увеличаването на незаконния риболов в Югоизточна Азия поради въздействието на националните блокировки, както и случващото се тук в Обединеното кралство с увеличаването на употребата на пластмаси за еднократна употреба както лични предпазни средства, но и като начин за откриването на хотелиерския бизнес.
Незаконният риболов отдавна е постоянен проблем за отделите по рибарство на нациите в Югоизточна Азия, което води до прекомерен риболов и изчерпване на ресурсите, както и до използването на разрушителни методи за риболов, включително използването на отрови и експлозиви.
Географският състав на този регион и произходът на незаконните риболовни кораби допринасят за изключително предизвикателната работа по охраняването на тези води. Специалните групи вече са изправени пред значителни предизвикателства в борбата с незаконните риболовни организации. В съчетание с настоящата световна криза тези предизвикателства се засилиха.
Гмуркач заяви в интервю, че въпреки че са забелязали увеличение на изпуснатите мрежи, те не вярват, че това се дължи на самодоволството на властите в усилията им да предотвратят подобни незаконни дейности. След като показаха тези снимки на местния отдел за рибарство в тяхната страна, те отидоха да разчистят останалите открити мрежи.
Подчертавайки, че има правителствен интерес да гарантира, че тези защитени зони ще останат невредими и че незаконни риболовни кораби от други държави няма да навлизат в техните води.
При развлекателни гмуркания през последните шест седмици група водолази в Югоизточна Азия забелязаха, че има повече мрежи, замърсени в защитените морски зони. Екипът не можа да разбере степента на причинените разрушения и въпреки всичките си усилия, за съжаление, не успя да премахне всички мрежи от рифа.
Силните изображения, заснети при това гмуркане, показват степента на щетите, които тези мрежи причиняват на морския живот. Един от водолазите каза в интервю, че смятат, че увеличаването на призрачните мрежи в тази област е следствие от продължаващото блокиране.
„Рибарите се нуждаят от пари“, каза тя, „те ловят риба като средство за генериране на доходи, след като кризата с COVID-19 повлия на традиционните им начини за печелене на пари“ (Водолаз, Интервю: 31/05/2020 г.). Произходът на незаконните риболовни кораби остава неизвестен.
Равнището на безработица в Малайзия достигна рекордно високо ниво, като статистическият отдел регистрира, че 600,000 08 малайзийци вече са безработни, тъй като поминъкът на много от тях е засегнат от заповедта за контрол на движението (MCO), която беше въведена в началото на март (CNA, 05/20/XNUMX ).
Отрицателното въздействие на MCO върху възможностите за труд и заетост означава, че мнозина търсят доходи от други средства и в този случай риболов в защитени води.
Индонезийските власти се изказаха за ангажимента си да останат бдителни спрямо незаконните риболовни кораби и практики, заявявайки, че рибарите са се възползвали от предполагаемия спад в прилагането на законите за риболов по време на кризата с COVID-19.
Въпреки усилията им, министерството на рибарството претърпя намаление на годишните си бюджети, за да пренасочи финансиране към правителствения отговор на COVID (Mongabay, 01/05/20). Това издаване повдига важни въпроси относно социалната сигурност на тези, чийто поминък е бил засегнат от продължаващата пандемия не само в този регион, но и в световен мащаб, както и отново подчертава значението на защитата на океаните и морския живот.
Как можем да се справим с тези нови предизвикателства? Как можем да гарантираме, че хората имат достъп до работа, като същевременно ги предпазим от новия вирус, както и да продължим ангажимента си да защитаваме океаните? Това са въпроси, които се нуждаят от отговор, когато започваме да отваряме отново нашите граници и премахваме ограниченията. Действията, които предприемаме сега, ще определят как ще продължим с живота след блокирането.
